Михаил Анищенко-Шелехметский - Какая странная пора

Михаил Анищенко-Шелехметский (09.11.1950-24.11.2012)
***Какая странная пора

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Различно време е сега,
какво затишие, не свършва...
Тъй вчера бе и днес така,
летят листа и мишки скърцат.

Отчаяните старци в мрак
с гласа си ледовете режат. 
А златни  паяци над тях
заплитат тънките си мрежи.

Домът на птиците е глух,
засипан цял от листопада.
И няма кой с тютюна сух
да те почерпи за наслада.

И няма кой да викне с глас,
тъй както трябва - вик за помощ...
Тук времето отдавна спря.
Часовникът - на полунощ е.

Надвисва гибелна тъга
навред по селските пътеки.
Стои селото над река.
Само. Под свод на боговете.

В подножието кръст - и пак.
Раздор. Смущение. Все тези.
Векът измина. Пустота.
Заплитат паяците мрежи...

Превод: Мария Шандуркова, 01.10.2016 г.

--------------------------------

РазлИчно врЕме е сегА,
каквО затИшие, не свЪршва...
Тъй вчЕра бе и днЕс такА,
летЯт листА и мИшки скЪрцат.

ОтчАяните стАрци в мрАк
с гласА си ледовЕте рЕжат. 
А злАтни  пАяци над тЯх
заплИтат тЪнките си мрЕжи.

ДомЪт на птИците е глУх,
засИпан цЯл от листопАда.
И нЯма кой с тютЮна сУх
да те почЕрпи за наслАда.

И нЯма кой да вИкне с глАс,
тъй кАкто трЯбва - вИк за пОмощ...
Тук врЕмето отдАвна спрЯ.
ЧасОвникът - на полунОщ е.

НадвИсва гИбелна тъгА
наврЕд по сЕлските пътЕки.
СтоИ селОто над рекА.
СамО. Под свОд на боговЕте.

В поднОжието крЪст - и пАк.
РаздОр. СмущЕние. Все тЕзи.
ВекЪт измИна. ПустотА.
ЗаплИтат пАяците мрЕжи...

-----------------------------

***

Какая странная пора,   
Какое долгое затишье...
Сегодня так же, как вчера, 
Летит листва. Скребутся мыши.

Глядят угрюмо старики,    
Ворчат, как тающие льдины.   
А золотые пауки               
Плетут над ними паутины.

Упал скворечник. Дом забит,
По грудь засыпан листопадом.   
Никто теперь не угостит         
Сухим, как порох, самосадом. 

Никто уже не позовёт, 
Как это водится — на помочь...   
Здесь время больше не идёт.   
Часы показывают полночь. 

И веет гибельной тоской    
По всем просёлочным дорогам.   
Стоит деревня над рекой. 
Одна. Под звёздами. Под Богом.   

Опять — подножие креста. 
Разлад. Смятение. Рутина. 
Конец столетья. Пустота.   
И паутина... Паутина...