Луната тази нощ е сърповидна
и реже, реже късчета във мен
от тихото, което ми е свидно,
така, че да не падне после ден.
Поемат мислите безброй посоки
и търсят пътьом своя кръстопът.
Луната тази нощ така жестока,
извайва мрежи в мен за кой ли път.
Не виждам, не говоря и мълча,
в душата ми се блъскат силуети.
До вчера пълната ми тишина
смалена и посечена не свети.
Бушува в мен единствено сълза,
безпътно и като снежинка тлее.
Оплетена не може тя като река
строшила бент, навън да се излее.
Загнездено стои – едно очакване
за пълна, бяла, следваща луна.
Безслъзно, зад клепачите проплаква
насечената сърповидно тишина.
Сърповидно
© Copyright: Ани Монева, 2016
Свидетельство о публикации №116100902187
Свидетельство о публикации №116100902187
Рецензии