Виктор Кривулин Клио

„КЛИО”
Виктор Борисович Кривулин (1944-2001 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КЛИО

Падаха ничком и лижеха жарката прах.
Там победените – блеещо страдащо стадо.
Там победители – крупна градушка напада.
Вият планински потоци. Реве ладът на водопада.
Вещерски спомен. Бастун. Потна шия и страх.

Клио, към теб, побеляла от соли проклети,
Клио с тояга вълни в колесата плете –
там победители – мазни обози са те,
там победената хилядоножка, расте
цвете самотно под ветри горчиви в полето.

Клио с цветче. В долините старица без цел.
Клио със свирка в мъгли разпокъсани броди,
Клио и Клио, и Клио с пиянска природа,
всички предходни целува – войски и страни, и народи
в серните пропасти очни и в сляпо от глина сърце.

               * Клио – муза на историята и на епичната поезия в древногръцката митология.


Ударения
КЛИО

Па́даха ни́чком и ли́жеха жа́рката пра́х.
Та́м победе́ните – бле́ешто стра́дашто ста́до.
Та́м победи́тели – кру́пна граду́шка напа́да.
Ви́ят плани́нски пото́ци. Реве́ ла́дът на водопа́да.
Ве́штерски спо́мен. Басту́н. По́тна ши́я и стра́х.

Кли́о, към те́б, побеля́ла от со́ли прокле́ти,
Кли́о с тоя́га вълни́ в колеса́та плете́ –
та́м победи́тели – ма́зни обо́зи са те́,
та́м победе́ната хилядоно́жка, расте́
цве́те само́тно под ве́три горчи́ви в поле́то.

Кли́о с цветче́. В долини́те стари́ца без це́л.
Кли́о със сви́рка в мъгли́ разпокъ́сани бро́ди,
Кли́о и Кли́о, и Кли́о с пия́нска приро́да,
вси́чки предхо́дни целу́ва – войски́ и страни́, и наро́ди
в се́рните про́пасти о́чни и в сля́по от гли́на сърце́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Виктор Кривулин
КЛИО

Падали ниц и лизали горячую пыль.
Шло побежденных – мычало дерюжное стадо.
Шли победители крупными каплями града.
Горные выли потоки. Ревела душа водопада.
Ведьма история. Потная шея. Костыль.

Клио, к тебе, побелевшей от пыли и соли,
Клио, с клюкой над грохочущим морем колес, –
шли победители – жирного быта обоз,
шла побежденная тысяченожка, и рос
горьких ветров одинокий цветок среди поля.

Клио с цветком. Голубая старуха долин.
Клио с цевницей и Клио в лохмотьях тумана,
Клио, и Клио, и Клио, бессвязно и пьяно,
всех отходящих целуя – войска, и народы, и страны
в серные пропасти глаз или в сердце ослепшее глин.

               1972 г.




---------------
Руският поет и писател Виктор Кривулин (Виктор Борисович Кривулин) е роден на 9 юли 1944 г. в с. Кадиевка, Ворошиловградска област. Завършва филологическия факултет на Ленинградския университет. Един от основните представители на руския неформален литературен живот от 70-те години. Публикува поезия и проза в чуждестранни и самиздатски списания като „37”, „Северная почта”, „Грани”, „Континент”, „Часы”, „Эхо”, „Третья волна”, „Беседа”, „Эпсилон-салон”, „Радуга”, „Нева”, а след перестройката в „НЛО”, „Волга”, „Неприкосновенный запас”, „Арион”, „Октябрь”, „Звезда”, „Крещатик”, „Огонек”, „Дружба народов”, „АКТ Литературный самиздат” и др. През 90-те години води активна литературна и обществена дейност, член е на редколегията на сп. „Вестник новой литературы”. Автор е на книги с поезия и проза, сред които „Стихи” (1981 г.), „Стихи” (1988 г.), „Обращение” (1990 г.), „Концерт по заявкам” (в три тома, 1990-1993 г.), „Последняя книга” (1993 г.), „Предграничье” (1994 г.), „Requiem” (1998 г.), „Купание в Иордани” (1998 г.), „Охота на мамонта” (1998 г.), „Стихи юбилейного года” (2001 г.), „Стихи после стихов” (2001 г.) и др. Умира на 17 март 2001 г. в Санкт Петербург.