Разбуди меня

Будувай ме

Йорданка Господинова

По стъпките ми дълго в този ден
се спъваха неканени любови…
Наричаха мечтите си на мен,
а в нощите сънуваха отново,

как ме докосват в няма тишина…
А после ме осъждаха сурово.
Раздраното небе виси сега,
аз не намерих чуждите любови…

Останах вярна на едно море,
което ме завръща всяко лято
за да открия пак мига със теб…
А после да отлитам с онзи вятър

със който няма как да ме делиш…
Аз само с този вятър съм различна.
Дори когато любовта горчи
обичай ме… До лудост неприлично.

А вятърът при мене остави,
за да съм твоя, вятър ми е нужен.
Будувай ме, когато вън вали,
като мечта във свят от обич южен…


РАЗБУДИ МЕНЯ

Перевод с болгарского языка -
http://www.stihi.ru/2013/06/16/8930

По следам моим, долго в тот день,
Догоняла, как камень, любовь.
И мечтами ложилась, как тень,
Сном лечила сердечную боль.

Прикасалась ко мне в тишине…
А потом осуждала сурово,
Неба кару взывая ко мне,
Словно стала любви этой вором.

Я верна только морю теперь,
Каждым летом к нему возвращаюсь,
Чтоб найти те следы от потерь
И  любовь, от которой страдаю.

Отдаю себя вольным ветрам,
Разделить меня с ними не сможешь ты,
Ведь  тебе, я себя, не отдам,
Непристойные мысли все прожиты

Те, что ветер оставил во мне...
Я твоя! Но и ветер мне нужен.
Он приходит ко мне при луне
Лёгким сном или дождиком южным…

Олег Глечиков
05.10.2016 г., Керчь, Россия

Картинка со страницы Йорданки