нежно ме погали
като лъх среднощен
по ръката
не помръднах
ала те усетих
като ласка на росата
беше хубаво
неземно
после ме целуна
дълго
ненаситно
като за последно
като някога
безмълвен ме погледна
през сълзи нескрити
и си тръгна
без вик и шум
без да се обърнеш
а как исках да изтичам
да те върна в този миг
до после и у себе си
топлината ти да имам
в тяло и греховност
в нощи бели вечност
как исках да те върна
© Copyright: Йорданка Радева, 2016
Свидетельство о публикации №116092507407
Свидетельство о публикации №116092507407
Рецензии