Луна,
Луна –
сребърна монета
в дланите на нощта...
Кажи, Луна,
защо ми е празно сърцето?
Луна,
Луна –
сребърна обеца
в косите на вятъра...
Кажи, Луна,
защо ми са слепи очите?
Луна, ах, Луна –
сребърна кама
в сърцето на самотата...
Кажи, Луна,
защо умирам всяка вечер?
„Далече е твоят любим –
казва луната,
зад девет гори,
зад девет планини,
зад девет морета...“
„Качи се в лодката ми –
казва луната,
при него ще те отведа...“
Луна,
Луна,
ах, Луна...
Ружа Велчева
Романс за сребърната луна
© Copyright: Ружа Велчева 2, 2016
Свидетельство о публикации №116092305462
Свидетельство о публикации №116092305462
Рецензии