Старость...

Евтим Евтимов 1933-2016
перевод с болгарского...

О старости напомнит время скоро,
предупредив меня однажды вдруг,
Чтоб я не начинал горячих споров
и избегал печалей и разлук…

Но мне теперь всего-то надо мало:
щепотки соли, хлеба и вина.
Так шаг за шагом медленно пропала,
ушла куда-то молодость моя.

И к черту, запоздалые советы,
пусть мудрые слова в них хороши!
Я б сердце заново отдал, чтоб где-то
от чувств сгорело в пламени души.

Я б выбрал ветер сам неугомонный 
и к звездным берегам далекий путь.
Я б выбрал целый мир - такой огромный,
теперь, когда хочу его вернуть.

И в недрах сердца в тесноте приснится,
что в поздний час подаст свой голосок
И снова хлебным зёрнышком родится,
потянется на волю колосок.

Тбилиси, 2016 г.

                ***
Възраст…
Евтим Евтимов. (оригинал)

Старея вече. Времето подсеща
да се въздържам повече сега.
Завържат ли се спорове горещо,
полека да отстъпвам. Без тъга.

Полека всичко аз да намалявам -
и виното, и хляба, и солта.
Големи крачки вече да не правя,
защото си отива младостта ...

По дяволите късните съвети,
по дяволите мъдростта дори ! -
Предлагам аз отново на сърцето
в пожарите от чувства да гори.

Предлагам ветрове неукротени
и пътища с далечен, звезден бряг.
Предлагам му аз цялата вселена
и искам всичко да улавя пак.

И стане ли му тясно зад стените
на лявата ми пазва в късен час,
като зърно да се взриви в гърдите,
поискало да пусне житен клас.