Петя Дубарова. Коник

Петя Дубарова
КОНИК


У трясовині, де жабки плямисті
плигають серед буйної куги,
він стрепенувся — й болота драглисті
збудили жовте квіття навкруги.

То найсвітліших барв в усьому світі
йому сипнуло сонце залюбки.
В своїм роздертім жаб’ячім лахмітті
умить принишкли вражені жабки.

Здригнулося болотяне свічадо,
на дні стріпнулись хвилі молоді,
завібрували теплі води радо,
лишаючись кругами на воді.

О, навіть в осоружному болоті,
серед латаття й комишевих віт
живуть такі створіння щирозлоті,
красою зачаровуючи світ!

(переклад з болгарської — Любов Цай)

***


Оригинал:


Петя Дубарова
ВОДНО КОНЧЕ


Сред блатните растения, където
петнисти жаби мърдат гърбове,
то трепна и събуди върховете
на тръстиките в жълти цветове.

И слънцето в крилата му изсипа
най-светлото от своите очи.
В разкъсаната жабунячна дрипа
светът на жабите мълчи, мълчи.

Но блатото смълчано завибрира,
полюшнаха се топлите води,
от дъното им радост заизвира,
а тя остави кръгове-следи.

О, как дори във блатото противно,
заровено във тиня и листа,
живее нещо хубаво и дивно!
То има само своя красота.

02 август 1975 г.