Елена Жукова - Желенина - Он не вернулся с войны

         Ко Дню Победы


Не верила.  Тихо стояла.
  Молчала.  Молили глаза.
Вагон за вагоном встречала.
  Ждала... Бесконечно ждала...
А ей похоронка кричала,
  Что он не вернётся назад.
Да, разумом всё понимала,
  Но ищет любимого взгляд.

А люди куда-то спешили:
  Коробки,  баулы,  тюки...
Шумели,  смеялись,  грустили,
  Нахлынув,  в ночи растворились.
Перрон опустел.  Огоньки
  Лишь там одиноко светились.
А сердце беду не вмещало.
  Вздохнула... Болела душа...

Платочек к губам прижимая,
  Она,  чуть помедлив,  пошла...


Превела на български: Юлияна Донева

 НЕ ВЪРНА СЕ ТОЙ ОТ ВОЙНАТА

Не вярваше. Тихо  стоеше.
Мълчеше. Очите й молеха.
Вагон след вагон посрещаше
Чакаше….Безкрайно чакаше…
А на погребението крещеше
че той се не връща назад.
С ума си всичко разбираше,
но пак търсеше погледа скъп.

На някъде хората бързаха:
Кутии, багажи, денкове…
Шумят тъгуват  смеят се,
нахлуват  и  изчезват в нощта.
Перонът притихна.. Огънче
там само  блесна  самотно.
Сърцето това не побира.
Въздъхна…. Боли я душата….

Притиснала устните с кърпа,
позабави се малко и тръгна си...