Генка Богданова
Господи, животът си отива,
а в мен сърцето, младо и игриво,
трепти все още неспокойно.
В гърдите пее птица пойна.
Напук на кичурите снежни
бликат чувствата ми нежни.
Усмихвам се, обичам и мечтая,
за старостта не искам и да зная.
Край мене пролет триумфира,
животът в пъпките напира,
усмихнатото мъничко кокиче
под жълта шума пак наднича...
И за какво сърцето ми да страда,
когато по душа съм още млада?
Когато цветни сънища сънувам
и с птиците летя и се вълнувам,
щом в спомените си щастлива тичам,
и чрез децата си отново ще обичам...
Дори да стана немощна старица,
душата ми ще пее като птица!
Изповед
© Copyright: Генка Богданова, 2016
Свидетельство о публикации №116083000057
Свидетельство о публикации №116083000057
Рецензии