Валерий Брюсов Юному поэту Към младия поет

„ЮНОМУ ПОЭТУ”
Валерий Яковлевич Брюсов (1873-1924 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КЪМ МЛАДИЯ ПОЕТ

Юноша блед със зеници пламтящи,
аз завещавам ти трите завета.
Първият е: не живей с настоящето,
бъдното е областта на поета.

Вторият: никому ти не съчувствай,
себе си само обичай безкрайно.
Третият: силно почитай изкуството,
с него дели съкровените тайни.

Юноша блед със зеници смутени!
Следваш ли трите ми мъдри завета,
в битка да падна, не ще сме сразени,
щом на света съм оставил поета.


Ударения
КЪМ МЛАДИЯ ПОЕТ

Ю́ноша бле́д със зени́ци пламтя́шти,
аз завешта́вам ти три́те заве́та.
Пъ́рвият е: не живе́й с настоя́штето,
бъ́дното е областта́ на пое́та.

Вто́рият: ни́кому ти́ не съчу́вствай,
се́бе си са́мо оби́чай безкра́йно.
Тре́тият: си́лно почи́тай изку́ството,
с не́го дели́ съкрове́ните та́йни.

Ю́ноша бле́д със зени́ци смуте́ни!
Сле́дваш ли три́те ми мъ́дри заве́та,
в би́тка да па́дна, не ште́ сме сразе́ни,
што́м на света́ съм оста́вил пое́та.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Валерий Брюсов
ЮНОМУ ПОЭТУ

Юноша бледный со взором горящим,
Ныне даю я тебе три завета:
Первый прими: не живи настоящим,
Только грядущее – область поэта.

Помни второй: никому не сочувствуй,
Сам же себя полюби беспредельно.
Третий храни: поклоняйся искусству,
Только ему, безраздумно, бесцельно.

Юноша бледный со взором смущенным!
Если ты примешь моих три завета,
Молча паду я бойцом побежденным,
Зная, что в мире оставлю поэта.

               1896 г.


Валерий Брюсов
ЮНОМУ ПОЕТУ (перевод с русcкого языка на украинский язык: Николай Сысойлов)

Парубок зблідлий зі взором буденним,
Нині даю я тобі три завіти:
Перший прийми: не живи сьогоденням,
Тільки прийдешнє – є сфера піїта.

Другий затям: співчування – майстерство,
Тільки собі співчувай, мій хлопчина.
Третій, найліпший: вклоняйся мистецтву,
Тільки йому, без умов, безпричинно.

Парубок зблідлий зі взором буденним,
Приймеш якщо три моїх заповіти,
Мовчки паду я бійцем безіменним,
Знаючи, світу зоставлю піїта.




---------------
Руският поет, писател, литературовед и преводач Валерий Яковлевич Брюсов е роден на 1/13 декември 1873 г. в Москва. Завършва историко-филологическия факултет на Московския университет (1899 г.). Пише от дете, първите му поетични публикации са от 1884 г. Основоположник е на руския символизъм, издава тритомната антология „Русские символисты” (1894-1895 г.). Секретар е на сп. „Нов път” (от 1902 г.), издава литературното списание „Весы” (1904-1908 г.). Председател е на Президиума на Общоруския съюз на поетите (1919-1921 г.). От 1919 г. работи в Държавното издателство, член е на Държавния учебен съвет, професор е в Московския държавен университет. През 1921 г. организира Висшия литературно-художествен институт (после ВЛХИ „В. Я. Брюсов”) и до смъртта си е негов ректор. Автор е на няколко книги с преводи на френските символисти – „Романсы без слов” (1894 г.), „Chefs doeuvre”/„Шедевры” (1895 г.), „Me eum esse”/„Это я” (1897 г.) и др., на стихосбирките „Tertia Vigilia”/„Третья стража” (1900 г.), „Urbi et Orbi”/„Городу и миру” (1903 г.), „StejanoV”/„Венок” (1906 г.), „Зеркало теней” (1912 г.), „Дали” (1922 г.), „Спеши” (1924 г.) и др., на сборници с литературна критика и на историческите романи „Огненный ангел” (1908 г.) и „Алтарь победы” (1913 г.). Умира на 9 октомври 1924 г. в Москва.