Генка Богданова
Картините ти нещо ми говорят.
Картините ти нещо с мене спорят.
Шепнат ми уверено платната,
че жива е все още красотата.
И ето я пред мен-прекрасна-
на пошлост и разруха неподвластна.
Гледа ме с очите на икона
една красива българска Мадона.
От устните с игривата усмивка
изгрява топла, слънчева усмивка.
Над сивота и пустош от платната
извира и сияе светлината.
А цветовете като живи,
извайват форми причудливи.
В очите ми дъгата заблестява
и нещо във гърдите ми запява.
Вълшебнице, служи на красотата!
Дарявай на духа ми свободата!
В платната вярата изгубена намирам
и смисъл за живота в тях съзирам.
От рамките ме гледа красотата
© Copyright: Генка Богданова, 2016
Свидетельство о публикации №116083011056
Свидетельство о публикации №116083011056
Рецензии