С душите си ме призовете

Генка Богданова

Когато легна няма,мълчалива
пред вашите разплакани очи
и мъката,като коприва дива
в сърцата ви ще пари и горчи,

когато с болка и тревога
страхът душите ви терзае,
а аз за първи път не мога
с нежност да ви прилаская,

със спомени ме съживете,
повикайте ме в своя сън!
С душите си ме призовете
като с камбанен,нежен звън

и аз при вас ще се завърна
като ефирен полъх скъп
с обич пак да ви прегърна
и да разсея всяка скръб


Рецензии