Животе мой

Генка Богданова


За кой ли път от тебе аз  съм повалена?
Сърцето ме боли, до кръв е наранено.
Пак гледаш ме жестоко, смееш се злорадо:
- Успях! И този път накарах го  да страда!

Но рано ти е, рано,  още да ликуваш,!
Победата поредна с радост да празнуваш!
Духът ми силен, жив, до днес непобеден,
изправя се,  пробуден от  надежди окрилен.

Да се преборя с теб, Животе, ще успея!
Повярвай, имам силна  воля  да живея!
Сърцето ми човешко да се радва пак...
За сигурна победа туй е  верен знак!

О, да, ликуваш днес...Но знай, че имаш грешка!
Заклевам се  пред теб, душата ми човешка
и този път не ще от  страх да коленичи,
молба за милостта ти  няма да засрича!

Ето ме, изправям се  като тръстика дива.
Усмихвам се отново. Аз  съм жива, жива!
И знамето на светла  вяра и надежда
към новите ми  битки с тебе ме повежда...


Рецензии