Магия, Генка Богданова
През юни ставам неспокойна.
Вълшебна сила тихо ме зове
да тръгна в маранята знойна
към позлатено от жита поле.
Да се изкъпя във позлата,
венец от мак да изплета
и взела сила от земята
добра и мъдра да се преродя.
Да стана щедра като нива,
нежна като житен клас –
нали през нива изкласила,
в живота съм навлязла аз?!
През юни ставам неспокойна.
В съня ми шушнат си жита,
звучи ми музика омайна
и птици махат ми с крила.
И тръгвам като самодива
под грейнали над мен звезди.
Прегръщам ябълката дива,
където мама ме роди.
Чувствам как кръвта във мене
на силни струи пак тече.
И се прераждам обновена
с пречистено, добро сърце
Свидетельство о публикации №116082910489