Магия, Генка Богданова

               

През юни ставам неспокойна.
Вълшебна сила тихо  ме зове
да тръгна в маранята знойна
към позлатено от жита поле.

Да се изкъпя във позлата,
венец от мак да изплета
и взела сила от земята 
добра и мъдра да се преродя.

Да стана щедра като нива,
нежна като житен клас –
нали през нива изкласила,
 в живота съм навлязла аз?!

През юни ставам неспокойна.
В съня ми шушнат си жита,
звучи ми музика омайна
и птици махат ми с крила.

И тръгвам като самодива 
под  грейнали над мен звезди.
Прегръщам ябълката  дива,
където мама ме роди.
    
Чувствам как кръвта във мене
на силни струи  пак тече.
И се прераждам обновена
с пречистено, добро сърце


Рецензии