Съдба, Генка Богданова

Нечакана и нежелана –
така в живота съм дошла.
Спорили са, да остана,
или „ по дяволите „ да вървя?
Но трепнала съм под сърцето
на майчицата си добра
и тя, от нежността обзета,
 въздъхнала : „Добре дошла!”
И ето ме сега пред вас.
Орисана да бъда  аз
на майка и баща утеха. 
Нещастия две рожби им отнеха.
Две рожби -  чакани, мечтани,
превърнати в сърдечни рани!
Съдба! Нечаканата, нежелана,
едничка  радост им остана.
Обичана, обичаща за трима,
своите родители любими.


Рецензии