Съдба, Генка Богданова
така в живота съм дошла.
Спорили са, да остана,
или „ по дяволите „ да вървя?
Но трепнала съм под сърцето
на майчицата си добра
и тя, от нежността обзета,
въздъхнала : „Добре дошла!”
И ето ме сега пред вас.
Орисана да бъда аз
на майка и баща утеха.
Нещастия две рожби им отнеха.
Две рожби - чакани, мечтани,
превърнати в сърдечни рани!
Съдба! Нечаканата, нежелана,
едничка радост им остана.
Обичана, обичаща за трима,
своите родители любими.
Свидетельство о публикации №116082910387