Сгушени
във ласкавите пазви
на нощта
отпиваме на глътки
много бавно
виното на спомените
дори щурците
тези палави свирци
са скрили
вълшебните цигулки
под листата на петуниите
така е тихо
като в храм
далече долу на брега
морето
притаило дъх
флиртува мълчаливо
със делфините
луната
старата сватовница
приседнала на перилата
на балкона
очаква да се сбъднат
предсказанията й
но тя напразно чака
чудо няма да се случи
годините
отдавна заличиха
верните пътеки
и само отломки
от миналото светят
като блуждаещи огньове
в блато
смирение покрива страсти
обвинения и минали вини
на масата за трима
на празното место
като мираж
ни се усмихва
нероденият ни син
той вече всичко ни е опростил
остава само
да се спусне
вечността
и там тя да ни събере
завинаги...
Епитафия за една любов
© Copyright: Ружа Велчева 2, 2016
Свидетельство о публикации №116082808470
Свидетельство о публикации №116082808470
Рецензии