Спомени за устни

Не ме търси!
Не ме обичай повече!
Превърнах всеки миг
в минало от края.
Забравих всички думи,
разпаднаха се в прах,
а хоризонтите пред мен
в нощите се сринаха.
Не ме търси!
Светът забрави с мен,
че обич е посял от нищото.
В пепел се превърнаха
чувствата към теб
и ръцете ми не търсят
твоите ръце,
пространството е сякаш
затънал крайбрежен кораб,
а нощта по него непрогледна.
И свирепа. Нищо…
Не ме търси…
Оставих всеки миг
от преживяното със теб
в джобовете си скрити.
Не искам ни един от тях…
Ръждясали и болни,
на възглавницата само- белег,
от спомени… за устни.


Рецензии