Роди се ден, Генка Богданова

Нощта притвори сънени ресници
и в облаците пухкави се скри.
Угаснаха  в небесните  зеници –
последните  бледнеещи  искри. 

Ласкаво зората се усмихна,
с длан обагри в розово  росата,
после  в капка бисерна притихна.
Слънцето изплува сред позлата.

Птичи хор разбуди тишината
със химн  възторжен, вдъхновен.
От утробата на светлината
роди се новият прекрасен ден.


Рецензии