Роди се ден, Генка Богданова
и в облаците пухкави се скри.
Угаснаха в небесните зеници –
последните бледнеещи искри.
Ласкаво зората се усмихна,
с длан обагри в розово росата,
после в капка бисерна притихна.
Слънцето изплува сред позлата.
Птичи хор разбуди тишината
със химн възторжен, вдъхновен.
От утробата на светлината
роди се новият прекрасен ден.
Свидетельство о публикации №116082810236