На дъното
като в гробница.
Безмълвни,
зелените дантели
на подводните градини
обгръщат
молитвено
душата ми.
Разтворили седефените пазви
мидите
пресяват пясъка и времето
и зреят бисерите
в тях.
Край мен проблясват
гладните очи на хищни риби,
но моят страх
се е привързал
към тънък слънчев лъч
и е високо горе
в битието
на земята...
Тъй тихо е на дъното.
Земните съблазни
и пориви
са само
ръждясали,
забравени котви
от някого...
Свидетельство о публикации №116082702806