На дъното

На дъното е тихо
като в гробница.
Безмълвни,
зелените дантели
на подводните градини
обгръщат
молитвено
душата ми.

Разтворили седефените пазви
мидите
пресяват пясъка и времето
и зреят бисерите
в тях.

Край мен проблясват
гладните очи на хищни риби,
но моят страх
се е привързал
към тънък слънчев лъч
и е високо горе
в битието
на земята...

Тъй тихо е на дъното.
Земните съблазни
и пориви
са само
ръждясали,
забравени котви
от някого...


Рецензии