Балада
Плаче луната –
скръбна невеста,
жали
своите мъртви мъже...
Лягат в тревата
млади левенти –
орли
с прогорени криле...
Никне тревата –
гриви зелени,
пие сила
от лудите им сърца...
Рият конете им
с гневни копита,
молят –
„Възкреси ги, Луна!...“
Тръпне земята –
чудото става.
с вятъра
пак препускат луди коне...
От векове
винаги се завръщат
нощем
на Америка верните синове.
Свидетельство о публикации №116082702570