Борис Пастернак - Август

Борис Пастернак
Август

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


АВГУСТ

Тъй както обеща, не ни измами,   
проникна слънцето отрано
по ивиците косо на шафрана
и от пердето до дивана.

Покри със цветове на охрата
гората близка, къщи селски,
леглото ми, възглавка - мократа,
и книжните лавици стенни.

Аз спомних си какъв бе поводът
възглавницата да е влажна.
Сънувах, че след мен, към гроба ми,
един след друг вървяхте важно.

Вървяхте по един и заедно,
и някой изведнъж си спомни,
че шести август е по старому,
Преображение Господне.

Тогава светлина от облака
над Тавор в този ден изтича
и есен, ясна, знак за хората,
пред погледите им е притча.

Преминахте през бедна, просешка,
оголена гора елхова,
към аленото горско гробище,
горящо с аромат вековен.

До върховете му притихнали
се спускаше небе отгоре,
петли със гласове пресипнали
огласяха далеч простора.

В гористото държавно землище
стоеше смърт сред двор на църква,
в лицето ми умряло гледаше -
да ми изрови гроб по ръста.

Усетен бе съвсем физически
до мене някой глас спокоен.
Гласът мой стар, предричащ истини,
неразвълнуван от погроми:

„Прости, лазур в Преображение,
Христовото повторно злато,
ти дай ми женска ласка, нежната,
в часа печален на съдбата.

Прощавай минало безвремие,
прости, във бездна унизена
жена, с призовките замеряна!
Полето – аз съм - за сражения.

Прощавайте, крила разперени,
размах свободен и упорство,
вий светове, със думи мерени,
ти творчество и чудотворство.“

1953
Превод: Мария Шандуркова, 22.08.2016 г.

----------------------------

Тъй кАкто обещА, не нИ измАми,
пронИкна слЪнцето отрАно
по Ивиците кОсо на шафрАна
и от пердЕто до дивАна.

ПокрИ със цветовЕ на Охрата
горАта блИзка, кЪщи сЕлски,
леглОто ми, възглАвка - мОкрата,
и кнИжните лавИци стЕнни.

Аз спОмних си какЪв бе пОводът
възглАвницата да е влАжна.
СънУвах, че след мЕн, към грОба ми,
едИн след дрУг вървЯхте вАжно.

ВървЯхте по едИн и зАедно,
и нЯкой изведнЪж си спОмни,
че шЕсти Август е по стАрому,
ПреображЕние ГоспОдне.

ТогАва светлинА от Облака
над ТАвор в тОзи дЕн изтИча
и Есен, Ясна, знАк за хОрата,
за пОгледите им е прИтча.

ПремИнахте през бЕдна, прОсешка,
огОлена горА елхОва,
към Аленото гОрско грОбище,
горЯщо с аромАт векОвен.

До върховЕте му притИхнали
се спУскаше небЕ отгОре,
петлИ със гласовЕ пресИпнали
оглАсяха далЕч простОра.

В горИстото държАвно зЕмлище
стоЕше смЪрт сред двОр на цЪрква,
в лицЕто ми умрЯло глЕдаше -
да ми изрОви грОб по рЪста.

УсЕтен бе съвсЕм физИчески
до мЕне нЯкой глАс спокОен.
ГласЪт мой стАр, предрИчащ Истини,
неразвълнУван от погрОми:

„ПростИ, лазУр в ПреображЕние,
ХристОвото повтОрно злАто,
ти дАй ми жЕнска лАска, нЕжната,
в часА печАлен на съдбАта.

ПрощАвай миналО безврЕмие,
простИ, във бЕздна унизЕна,
женА с призОвките замЕряна!
ПолЕто - Аз съм - за сражЕния.

ПрощАвайте, крилА разпЕрени,
размАх свобОден и упОрство,
вий световЕ, със дУми мЕрени,
ти твОрчество и чудотвОрство.“ 

---------------------------

АВГУСТ

Как обещало, не обманывая               
Проникло солнце утром рано      
Косою полосой шафрановою   
От занавеси до дивана.               

Оно покрыло жаркой охрою               
Соседний лес, дома поселка,             
Мою постель, подушку мокрую,       
И край стены за книжной полкой.    

Я вспомнил, по какому поводу            
Слегка увлажнена подушка.               
Мне снилось, что ко мне на проводы
Шли по лесу вы друг за дружкой.         

Вы шли толпою, врозь и парами,      
Вдруг кто-то вспомнил, что сегодня
Шестое августа по старому,               
Преображение Господне.               

Обыкновенно свет без пламени    
Исходит в этот день с Фавора,       
И осень, ясная, как знаменье,    
К себе приковывает взоры.         

И вы прошли сквозь мелкий, нищенский, 
Нагой, трепещущий ольшаник   
В имбирно-красный лес кладбищенский, 
Горевший, как печатный пряник.   

С притихшими его вершинами   
Соседствовало небо важно,          
И голосами петушиными               
Перекликалась даль протяжно.   

В лесу казенной землемершею   
Стояла смерть среди погоста,   
Смотря в лицо мое умершее,    
Чтоб вырыть яму мне по росту.   

Был всеми ощутим физически   
Спокойный голос чей-то рядом. 
То прежний голос мой провидческий   
Звучал, не тронутый распадом:

«Прощай, лазурь преображенская
И золото второго Спаса
Смягчи последней лаской женскою
Мне горечь рокового часа.

Прощайте, годы безвременщины,   
Простимся, бездне унижений            
Бросающая вызов женщина!          
Я — поле твоего сражения.

Прощай, размах крыла расправленный,
Полета вольное упорство,
И образ мира, в слове явленный,
И творчество, и чудотворство».

1953
Изображение из Нета
Икона „Преображение Господне“