Захар Дорофеев Песни дали Песни на далнините

„ПЕСНИ ДАЛИ”
Захар Фёдорович Дорофеев (1890-1952 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПЕСНИ НА ДАЛНИНИТЕ

На воля, на воля, на воля лъчисто
звънтящата вис ни примамва, зове;
и волната песен с ливадите чисти
лазурно сияние в свода кове.

В таз тайнствена песен вълшебна, свободна
възпята е слава на бъдния свят:
там няма коварство, ни злоба злокобна,
лъжи враждотворни, ни мъки тежат.

И лее се песен без край, без предели,
прелива в гърдите, сърцата реди.
Лети, наша песен, беззлобно и смело
и спящите в спящ свят безспирно буди.


Ударения
ПЕСНИ НА ДАЛНИНИТЕ

На во́ля, на во́ля, на во́ля лъчи́сто
звънтя́штата ви́с ни прима́мва, зове́;
и во́лната пе́сен с лива́дите чи́сти
лазу́рно сия́ние в сво́да кове́.

В таз та́йнствена пе́сен вълше́бна, свобо́дна
възпя́та е сла́ва на бъ́дния свя́т:
там ня́ма кова́рство, ни зло́ба злоко́бна,
лъжи́ враждотво́рни, ни мъ́ки тежа́т.

И ле́е се пе́сен без кра́й, без преде́ли,
прели́ва в гърди́те, сърца́та реди́.
Лети́, на́ша пе́сен, беззло́бно и сме́ло
и спя́штите в спя́шт свят безспи́рно буди́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Захар Дорофеев
ПЕСНИ ДАЛИ

На волю, на волю, на буйную волю
Звенящая даль так и манит, зовет;
И песню раздолья по чистому полю
В сиянье лазурном навстречу мне льет.

В той песне таинственной, чудной, свободной
Грядущий весь мир во всей славе воспет:
В нем нет ни коварства, ни злобы холодной,
Ни лжи враждотворной, ни горечи нет.

И льется она без конца, без предела,
Звучит переливом на сердце в груди.
О, мчись же ты, песня, незлобливо, смело
И спящих в сем мире немолчно буди.




---------------
Руският поет, писател, етнограф, фолклорист, историк и преводач Захар Дорофеев (Захар Фёдорович Дорофеев) е роден на 24 март/ 5 април 1890 г. в с. Сапазгор, Тамбовска губерния, днес Република Мордовия. Завършва Казанската учителска семинария (1909 г.). Работи като учител, като завеждащ Пензенския губернски просветен отдел, секретар на Мордовската секция на ЦК на РКП (б). Пише на мокшански и на русски език. Един от основоположниците е на съвременната мокшанска литература. Превежда на мокшански език руска поезия. По негова инициатива в Мордовия и Пензенска област са разкрити десетки национални школи, училища и библиотеки. Автор е на стихосбирките „Песни и думы народного учителя” (1912 г.), „Эсь мороньке / Свои песни” (1925 г.), „Песни” (1934 г.) и на над 15 буквара и учебника като „Валда ян / Светлый путь” (1925 г.), „Мокшень валке / Мокшанский букварь” (1925 г.), „Пиже пакся / Зелёное поле” (1928 г.), „Учебник по истории СССР” (1929 г.), „Эрямопингонь тонафтома китап” (1929 г.), „Якстере теште / Красная звезда” (1930 г.) и др. Умира на 18 юли 1952 г. в Москва.