Иван Бунин - Любил я в детстве сумрак в храме

Иван Бунин
«Любил я в детстве сумрак в храме»

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ОБИЧАХ В ДЕТСТВО МРАКА В ХРАМА

Обичах в детство мрака в храма,
и службата през вечерта,
и живия сияещ пламък
пред молещата се тълпа;
обичах аз всенощно бдение,
когато в песни и слова
звучи и кротост, и смирение, 
и покаяние в греха.
Безмълвно някъде в притвора
заставах зад тълпата аз;
и слушах в мене оня глас,
кой на душата ми говори.
За "Свете Тихий" щом бе час,
погълнат бях от умиление,
забравях своите вълнения,
в сърцето радостта сия...
Изминаха се дни, надежди, 
загубиха се и мечти.
В душата няма тая нежност,
в сърцето пламък не трепти.
Но тези святи впечатления
са властни в мене и сега,
без сълзи аз, без възмущение,
понасям дните на съмнения,
обиди, загуби, тъга.

1888
Превод: Мария Шандуркова, 13.08.2016 г.

----------------------------------

ОбИчах в дЕтство мрАка в хрАма
и слУжбата през вечертА,
и жИвия сиЯещ плАмък
пред мОлещата се тълпА;
обИчах Аз всенОщно бдЕние,
когАто в пЕсни и словА
звучИ и крОтост, и смирЕние, 
и покаЯние в грехА.
БезмЪлвно нЯкъде в притвОра
застАвах зад тълпАта Аз;
и слУшах в мЕне Оня глАс,
кой на душАта ми говОри.
За "СвЕте ТИхий" щОм бе чАс,
погЪлнат бЯх от умилЕние,
забрАвях свОите вълнЕния,
в сърцЕто радосттА сиЯ...
ИзмИнаха се днИ, надЕжди, 
изгУбиха се и мечтИ. 
В душАта нЯма тАя нЕжност,
в сърцЕто плАмък не трептИ.
Но тЕзи свЯти впечатлЕния
са влАстни в мЕне и сегА,
без сЪлзи аз, без възмущЕние,
понАсям днИте на съмнЕния,
обИди, зАгуби, тъгА.

---------------------------------------

"Любил я в детстве сумрак в храме"

Любил я в детстве сумрак в храме,
Любил вечернею порой
Его, сияющим огнями,
Перед молящейся толпой.
Любил я всенощное бденье,
Когда в напевах и словах
Звучит покорное смиренье
И покаяние в грехах.
Безмолвно, где-нибудь в притворе,
Я становился за толпой,
Я приносил туда с собой
В душе и радости, и горе.
И в час, когда хор тихо пел
О "Свете Тихом", — в умиленьи
Я забывал свои волненья
И сердцем радостно светлел…
Прошли года, прошли надежды,
Переменилися мечты.
В душе уж нет теперь, как прежде,
Такой сердечной теплоты.
Но те святые впечатленья
Над сердцем властны и теперь,
И я без слез, без раздраженья
Переживаю дни сомненья,
Дни оскорблений и потерь.

1888
Изображение: Вознесенский собор города Ельца, Липецкая область, где Иван Бунин учился с 1881 по 1886 г. и где 100 лет после написания этого стихотворения, 4 июня 1988 года в городе Ельце был открыт музей Ивана Алексеевича Бунина, единственный мемориальный музей И.А.Бунина.