Петя Дубарова. Субота

Петя Дубарова
СУБОТА


В суботу я примхлива й невблаганна,
прудка і дика я, немовби рись.
А втома, що була зі мною скрізь,
мене лиша, мов відболіла рана.

Від школи я далеко вже думками —
забула, що трива навчальний рік.
І линуть вже до мене сотні рік,
мій погляд повнять кольорові гами

й циганки ритму додали  живого.
Я сильна, наче навесні лоза,
стає мені гітара, як сльоза, —
не бачу і не чую вже нічого.

В суботу я примхлива й невблаганна,
прудка і дика я, немовби рись.
А втома, що була зі мною скрізь,
мене лиша, мов відболіла рана.

Не знаю, як таку назвати звичку...
Та щойно понеділок настає,
фартух мій чорний  — убрання моє
надіну й буду гарна ученичка.

(переклад з болгарської — Любов Цай)

***


Оригинал:

Петя Дубарова
СЪБОТА


Във събота съм тъмна, неразбрана
и гъвкава, и дива като рис.
Умората, избила във каприз,
напуска ме като зарасла рана.
 
Училището рухва в мисълта ми —
далеч със свойте дневници, дъски.
Към мен пътуват хиляди реки,
очите ми се пълнят с цветни гами
 
и циганки ми дават своя ритъм.
Аз, силна като пролетна лоза,
китарата превръщам във сълза
и никого не слушам, нито питам.
 
Във събота съм тъмна, неразбрана
и гъвкава, и дива като рис.
Умората, избила във каприз,
напуска ме като зарасла рана —
 
не зная просто как да се наричам...
Но щом във понеделник облека
престилка с цвят на черната дъска,
ще бъда пак добро момиче!