Василий Ростовский Ожидание Очакване

„ОЖИДАНИЕ”
Василий Николаевич Ростовский (р. 1956 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ОЧАКВАНЕ
 
Стоях пред метрото – „подземката” значи,
с оклюмала роза, следях минувачи,
поли, колена и лица многолици,
сърцето се мяташе – слънце на спици.
 
Течаха секунди, минути, години,
парад на баналната мода премина:
едни дефилираха тъй по перона,
а други ги мамеха тесни салони.
 
Бездушното време ни стиска ръцете,
бучат самолети, ветреят дървета,
на фон с минувачи рисувам „обичам”,
съвсем безразлични, на теб не приличат.
 
Излезе на светло от свят огледален,
за свойто очакване бързо забравих,
облечена в черно – бе нощна царица,
и... блясна росата по твойте ресници.


Ударения
ОЧАКВАНЕ
 
Стоя́х пред метро́то – „подзе́мката” зна́чи,
с оклю́мала ро́за, следя́х минува́чи,
поли́, колена́ и лица́многоли́ци,
сърце́то се мя́таше – слъ́нце на спи́ци.
 
Теча́ха секу́нди, мину́ти, годи́ни,
пара́д на бана́лната мо́да преми́на:
едни́ дефили́раха тъ́й по перо́на,
а дру́ги ги ма́меха те́сни сало́ни.
 
Безду́шното вре́ме ни сти́ска ръце́те,
буча́т самоле́ти, ветре́ят дърве́та,
на фо́н с минува́чи рису́вам „оби́чам”,
съвсе́м безразли́чни, на те́б не прили́чат.
 
Изле́зе на све́тло от свя́т огледа́лен,
за сво́йто оча́кване бъ́рзо забра́вих,
обле́чена в че́рно – бе но́штна цари́ца,
и... бля́сна роса́та по тво́йте ресни́ци.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Василий Ростовский
ОЖИДАНИЕ
 
Стоял у метро или проще – „подземки”,
С потухшею розой, ловил то коленки,
То брюки прохожих, заботу на лицах,
А сердце металось, как солнце на спицах.

Сбегали мгновенья, минуты и… годы,
Я был на параде затасканной моды:
Одни беззаботно гуляли перроном,
Других – теснота поджидала салонов.

Сжимало за руки бездушное время,
Сквозь гул самолётов – шумели деревья,
Любовь рисовал я на фоне прохожих,
Таких безразличных, с тобою не схожих.

Ты вышла на свет, разорвав „зазеркалье”,
Я сразу забыл о своём ожиданьи,
Одетая в чёрное – ночи царица,
И... вдруг заблестела росой на ресницах.
 
http://www.stihi.ru/2016/07/14/2543




---------------
Поетът Василий Ростовски (Василий Николаевич Ростовский) е роден на 18 януари 1956 г. в Киевска област. Завършва Киевския политехнически институт (1979 г.). Публикува стихове в списания като „Ренесанс”, „Cosmolady”, „Радуга”, „Твои стихи” и др. Победител е в интернет форума на Ялтенския международен фестивал „Чеховская осень, 2009-2010 г.”. Член е на Украинската асоциация на писателите на социална художествена литература. Автор е на стихосбирките „Василёк”, „Осенняя женщина” и „Камертон души”, подготвя четвъртата си книга „Симфония дождя”. Живее в гр. Киев.