Поздней осенью

 Зажъдняла есен

Росица Петрова

За мъгла, за усмивки и дъжд
тази есен е толкова жадна,
за внезапна любов тротоарна.
Може би! И целувка на мъж.

Но дори да се случи веднъж
и целувка от мъж да открадна,
няма кой в любовта да повярва,
ако тя не оставя без дъх.

Виж светът е създаден за двама
и от утре ще плисне дъждът!
Ще почука любов закъсняла.

А луната в прозореца спряла,
ще отнема и спира дъхът
през сълзи от любов премаляла.



ПОЗДНЕЙ ОСЕНЬЮ
(Перевод с болгарского языка)

На туман, на улыбки и дождь
Эта осень такая же жадная,
Как внезапная, тротуарная
И с мужским поцелуем любовь.

А  если такое и вышло –
Украсть  поцелуй мужской,
Не верит никто в ту любовь,
Пока она дышит чуть слышно.

Мир создан  для них двоих.
И ждёт она дождь заранее,
Любовью   вольётся он в них.

И в окна  войдёт к ним луна.
И остановится дыхание…
Поймёт она, что влюблена!

Перевёл Олег Глечиков
28.07.2016 г.Керчь. Россия