Иван Бунин - В дачном кресле, ночью, на балконе

Иван Бунин
***В дачном кресле, ночью, на балконе...

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Нощ, в креслото, вкъщи на балкона...
Как приспивно океан шуми...
Отпусни се, кротък и спокоен,
дъх си поеми.

Вятърът приижда и се връща,
веещ от безбрежна морска шир...
Кой ли пази в тази спяща къща
тишина и мир?

Онзи ли, що има своя мярка   
за години, знания, съдби?
Щом сърцето иска, щом повярва,
може би.

Туй, което в теб е, съществува,
ето, дремеш, твоите очи
тъй любовно вятърът милува -
и Любов звучи!

   9.VII. 18
Превод: Мария Шандуркова, 26.07.2016 г.

--------------------------------------------------

НОщ, в креслОто, вкЪщи на балкОна...
Как приспИвно океАн шумИ...
ОтпуснИ се, крОтък и спокОен,
дЪх си поемИ.

ВЯтърът приИжда и се врЪща,
вЕещ от безбрЕжна мОрска шИр...
КОй ли пАзи в тази спЯща кЪща
тишинА и мИр?

Оня ли, що Има свОя мЯрка   
за годИни, знАния, съдбИ? и
Щом сърцЕто Иска, щом повЯрва,
мОже бИ.

ТУй, коЕто в тЕб е, съществУва,
Ето, дрЕмеш, твОите очИ
тЪй любОвно вЯтърът милУва -
и ЛюбОв звучИ!

--------------------------------------------------

***

      В дачном кресле, ночью, на балконе...
      Океана колыбельный шум...
      Будь доверчив, кроток и спокоен,
      Отдохни от дум.

      Ветер приходящий, уходящий,
      Веющий безбрежностью морской...
      Есть ли тот, кто этой дачи спящей
      Сторожит покой?

      Есть ли тот, кто должной мерой мерит
      Наши знанья, судьбы и года?
      Если сердце хочет, если верит,
      Значит -- да.

      То, что есть в тебе, ведь существует.
      Вот ты дремлешь, и в глаза твои
      Так любовно мягкий ветер дует --
      Как же нет Любви?

      9.VII.1918

Художник: Richard Diebenkorn
Interior with book - 1959