Някой ден… ако само те срещна случайно
по късните усамотени улици на душата си,
не зная дали ще мога със сърце да те позная.
Очите ми ще се колебаят дълго по твоите очи
и ще търсят задъхано слънцето в безкрая им.
Че отдавна оловен облак до черно ми тежи,
дошъл от залеза, в торбички скрил сълзите ми.
Усещам как болката от самотата в мен крещи
и се лутам, и се търся в нощите по път незнаен.
Дали съм права?.. И защо ли в мен е толкоз страх,
че ако случайно някъде те срещна дали ще мога
по сърце… единствено по сърце да те позная…
Дали мечтите ми ще се срещнат с твоите мечти,
преди в съмнало очите и ръцете ни да се узнаят.
Някой ден…
Дано те срещна…
Сред стъпките на зноя…
Във душата си…
Някой ден
© Copyright: Йорданка Радева, 2016
Свидетельство о публикации №116072408128
Свидетельство о публикации №116072408128
Рецензии