Някой ден
по късните усамотени улици на душата си,
не зная дали ще мога със сърце да те позная.
Очите ми ще се колебаят дълго по твоите очи
и ще търсят задъхано слънцето в безкрая им.
Че отдавна оловен облак до черно ми тежи,
дошъл от залеза, в торбички скрил сълзите ми.
Усещам как болката от самотата в мен крещи
и се лутам, и се търся в нощите по път незнаен.
Дали съм права?.. И защо ли в мен е толкоз страх,
че ако случайно някъде те срещна дали ще мога
по сърце… единствено по сърце да те позная…
Дали мечтите ми ще се срещнат с твоите мечти,
преди в съмнало очите и ръцете ни да се узнаят.
Някой ден…
Дано те срещна…
Сред стъпките на зноя…
Във душата си…
Свидетельство о публикации №116072408128