Малката брезичка
в най- гъстата гора –
всички тук я знаят
по най- нежните листа.
И се смее тя гальовно
в снежнобелите утра,
ала слънцето я гали
чак до края на деня.
Малката брезичка вече
е голяма, знае всичко –
как навред вятърът ечи
и скандали ръси по реки
и дори по клони на ели,
как лете вред се руменее,
а през есените всичко
даже из гората, се жълтее.
И как тучната тревица
се превива със гърбица.
Малката брезичка днес
е стройна елегантна дама,
със снага, облечена с финес
като булка в сребристо- бяло.
И поклони прави вече,
а това всекиму се нрави.
И кипри си снагата отдалече
стройно… до високо...
Тя… знае как се прави.
И прилича ; премяната
така… със листата тъмни
и грациозно- зеленоки.
Сутрин се усмихва рано,
а във вечерите лека нощ
мило на всички пожелава.
Брезичка
© Copyright: Йорданка Радева, 2016
Свидетельство о публикации №116072107749
Свидетельство о публикации №116072107749
Рецензии