Татьяна Бек И родина, где я росла ветвясь И роднит

„И РОДИНА, ГДЕ Я РОСЛА ВЕТВЯСЬ...”
Татьяна Александровна Бек (1949-2005 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


И РОДНИТЕ, ПОЗНАТИТЕ МЕСТА

И родните, познатите места
не виждат ме и блъскат ме в калта;

и от домашни бисери боклукът
не се продава на пазара тука;

и този град с щастливия ми рай
закри врати и изгоря докрай;

а и ботушите, с които минах,
раздраха се;
и скъпата купчина

от светли песни хвърлих аз в пещта...
Светът щом гине, да съм там не ща!


Ударения
И РОДНИТЕ, ПОЗНАТИТЕ МЕСТА

И ро́дните, позна́тите места́
не ви́ждат ме и блъ́скат ме в калта́;

и от дома́шни би́сери боклу́кът
не се прода́ва на паза́ра ту́ка;

и то́зи гра́д с штастли́вия ми ра́й
закри́ врати́ и изгоря́ докра́й;

а и боту́шите, с кои́то ми́нах,
раздра́ха се; и скъ́пата купчи́на

от све́тли пе́сни хвъ́рлих аз в пештта́...
Светъ́т штом ги́не, да съм та́м не шта́!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Татьяна Бек
И РОДИНА, ГДЕ Я РОСЛА ВЕТВЯСЬ...

И родина, где я росла ветвясь,
Меня не видит и толкает в грязь, –

И мусор доморощенных жемчужин
На откровенном торжище не нужен, –

И город, где я счастлива была,
Закрыл ворота и сгорел дотла, –

И прохудились сапоги, в которых
Я шла на свет, –
и драгоценный ворох

Всего, что пело, я кидаю в печь...
Коль сгинул век, – то не себя ж беречь!

               1993 г.




---------------
Руската поетеса, преводачка и литературовед Татяна Бек (Татьяна Александровна Бек) е родена на 21 април 1949 г. в Москва. Пише от детските си години, първите й стихотворения са публикувани в сп. „Юность”. Завършва факултета по журналистика при Московския университет (1972 г.). Публикува поезия и литературна критика във вестници, списания и алманаси като „Литературная газета”, „Новый мир”, „Знамя”, „Дружба народов”, „Литературное обозрение”, „НМ”, „Октябрь”, „Арион”, „Апрель”, „Конец века” и др. Работи като библиотекар (1971-1973 г.), редактор на сп. „Вопросы литературы” (1976-1981, 1993-2003 г.), води семинар по поезия в литературния институт „Максим Горки” (от 1990 г.), доцент. Член е на Съюза на писателите на СССР (1978 г.), секретар е на Съюза на писателите на Москва (1991-1995 и от 1999 г.), член на редколегията на сп. „Вопросы литературы” (1996 г.). Превежда скандинавска поезия. Автор е на стихосбирките „Скворешники” (1974 г.), „Снегирь” (1980 г.), „Замысел” (1987 г.), „Смешанный лес” (1993 г.), „Облака сквозь деревья” (1997 г.), „Узор из трещин” (2002 г.), „Сага с помарками” (2004 г.), на студии с литературоведски изследвания и литературознание. Умира на 7 февруари 2005 г. в Москва.