Микола Сурначёв Ты как вода для иссохшей земли Ти

„ТЫ – КАК ВОДА ДЛЯ ИССОХШЕЙ ЗЕМЛИ...”
Микола Николаевич Сурначёв (1917-1945 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ТИ СИ ПРЕЗ УГАРИ СУХИ РЕКА
 
Ти си през угари сухи река
и за моряк хоризонт си забравен.
Викам ли? Ветрите спират вика.
Плача ли? Плач пред брезите не трябва.
 
Приказка пиша ли? Не е добра.
Песен запея ли? Шир не оглася.
Сваляш отново съня ми с ръка –
пак край оградата пролетна аз съм...
 
Мислех:
Безкраят на бойния друм
волната младост в сърцето прекъсва,
може би в родни полета куршум
ще го прониже и бомба разкъса.
 
Мислите дим са, разливат сълза
в нашето село сред багри безгрижни.
С клонче прозореца драска бреза –
сякаш в брезичката тебе те виждам.


Ударения
ТИ СИ ПРЕЗ УГАРИ СУХИ РЕКА
 
Ти си през у́гари су́хи река́
и за моря́к хоризо́нт си забра́вен.
Ви́кам ли? Ве́трите спи́рат вика́.
Пла́ча ли? Пла́ч пред брези́те не тря́бва.
 
При́казка пи́ша ли? Не́ е добра́.
Пе́сен запе́я ли? Ши́р не огла́ся.
Сва́ляш отно́во съня́ ми с ръка́ –
пак край огра́дата про́летна а́з съм...
 
Ми́слех: Безкра́ят на бо́йния дру́м
во́лната мла́дост в сърце́то прекъ́сва,
мо́же би в ро́дни поле́та куршу́м
ште го прони́же и бо́мба разкъ́са.
 
Ми́слите ди́м са, разли́ват сълза́
в на́шето се́ло сред ба́гри безгри́жни.
С кло́нче прозо́реца дра́ска бреза́ –
ся́каш в брези́чката те́бе те ви́ждам.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Микола Сурначёв
ТЫ – КАК ВОДА ДЛЯ ИССОХШЕЙ ЗЕМЛИ...
 
Ты – как вода для иссохшей земли,
Как моряку – горизонт, еле видный.
Крикнуть? – Ветра передать не смогли б,
Плакать? – Но перед березами стыдно.
 
Сказку придумать? – Не выйдет на лад,
Песню сложить? – Но не сложится песня.
Сон мой опять как рукой ты сняла –
Снова я там, у околицы вешней…
 
Думал я:
Путь беспрерывных боев
Молодость сердца умолкнуть заставит,
Может, его у родимых лесов
Пуля пронзит или бомба раздавит.

Мысли, как дым, всё плывут волокном
В наше село, к его краскам неброским.
Веткой береза царапнет окно –
Как на тебя, я гляжу на березку.
 
               1941 г.




---------------
Руският и белоруски поет и журналист Микола Сурначьов (Николай/Микола Николаевич Сурначёв) е роден на 1 януари 1917 г. в с. Слобода, Могильовска област. Първите му поетични публикации са от 1933 г. Учи в Гомелския педагогически институт и в Минския педагогически институт. Работи в редакциите на в. „Звязда” и в. „Чырвоная змена”. От първите дни на Великата отечествена война е в Съветската армия, участва в отбраната на Кавказ и в боевете за освобождението на Украйна, Беларус и Полша. Загива на 20 април 1945 г. в боевете край с. Фрейденберг край Берлин. Посмъртно излизат стихосбирките му „На сурьмах боровых” (1946 г.), „Багряная заря” (1959 г.) и „Окопное пение” (1986 г.).