Светулки, Светлячки - пер. Валерия Латынина

Там – в детството  - в омаята по жътва,
по път с неясни знаци очертан,
с души, които спомените скътват,
улавяхме светулки вечерта.

И с живите светулкови фенери
под детските безгрешни небеса
с теб търсехме човека да намерим
и простите човешки чудеса:

възторга да отвееш тежко жито,
в хармана да пристъпваш като в храм,
жътварче да ти пее ненаситно:
„От хляба никой няма по-голям”.

А в сънищата сладки с дъх на лято
се смесваха светулки и звезди.
Сънувахме мечтите си крилати -
пътеки за оставим и следи…

Светулките ни детски днес ги няма,
цъфти овсига в стария харман.
А някъде сред Кумовата слама
светлее жътвен спомен  разпилян.

Светлячки

Мы в детстве, жатвой заворожены,
По тропке, тайнами очерченной,
Ходили в травы придорожные
И светлячков ловили вечером.

С фонариками светлячковыми,
Во след за мыслями наивными,
Искали впечатленья новые
В стране со сказочными нивами.

Не сказка ли - как жито веется,
Как светится зерно текущее,
И как цикадной песне верится:
"Ничто не больше хлеба сущего!"

И были в детских снах замешаны
С дыханьем лета нивы сжатые,
И светлячки, и звезды вешние,
И наши помыслы крылатые.

Где светлячки из детства нашего?
Цветет овсюг в гумне заброшенном.
И только в небе не погашена
Солома Кумова* из прошлого.


*Солома Кумова - Млечный Путь

Перевод с болгарского языка: Валерия Латынина