Петя Дубарова. Мене були тримали за дверима...

Петя Дубарова
Мене були тримали за дверима...


Мене були тримали за дверима —
ламала  і не відала провин.
Де тінь моя цнотлива і незрима,
там тінь його юнацька — то був він.

Вертаю я! Росте моя провина,
мене вбира невидима камка!
Як з тріснутого глечика неспинно
заповнене тобою витіка!

Пробачиш, мамо? Я вертаю в хату,
до тебе йду, невдячниця твоя,
простиш мене, сумну і винувату,
бо я — дитя твоє, твій пагін я!

Тож ти збагнеш — ще не дійшло до краю,
і свідок — мудрий, милий мій Бургас.
Провинниця твоя, я присягаю:
тобі возкресне радість — прийде час!

1978

***

Оригинал:


Петя Дубарова
Заключваха ме...


Заключваха ме — счупвах всяка брава,
не чувствах как вината в мен тече!
А в сянката ми девствено лилава
се вливаше и сянка на момче.

Завръщам се! Вината ми огромна
ме стяга в своя чер невидим креп!
На дните ми от счупената стомна
изтичаше налятото от теб!

Прощаваш ли ми, мамо? Аз се връщам.
Пред теб! Неблагодарницата аз,
смутена и виновна се превръщам
във стрък от тебе, в твой единствен час.

И ти ще видиш — никак не е късно,
свидетел ми е мъдрият Бургас.
И твойта радост, мамо, ще възкръсне,
кълна ти се — виновницата аз!