Светлая память!!!

Евтим Михалушев Евтимов. Болгария.  28.10.1933 г. - 8.06.2016 г.

Романьола Мирославова . Болгария. 24.01.1953 г. - 24.06.2016 г.


8 июня 2016 года ушел из жизни величайший поэт Болгарии Евтим Евтимов.
Его песни и стихи продолжают звучать в наших сердцах...
Супруга поэта Романьола Мирославова была на 20 лет моложе своего мужа,
но не смогла жить без любимого.
Господь забрал и ее 24 июня 2016 года, не прошло и 40 дней...
Просим Ваших молитв.

*
Младо вино

Автор: Евтим Евтимов, Романьола Мирославова


Младо вино си за мен, не споря,
много младо си за мен, и виж -
няма с обръчи да те затворя
и да чакам, за да отлежиш.
Тъмно ли, червено или бяло,
само чисто вино остани...
Колко нощи твойто златно тяло
за пиянство влюбено звъни.
Ще те пия, докато си лудо,
ще те пия и насън дори,
ако ще - да стане земно чудо,
ако ще - сърце да изгори.

*   *   *

Евтим Михалушев Евтимов. Болгария.

http://www.stihi.ru/2013/06/06/1164

*   *   *

Романьола Мирославова . Болгария.

http://www.stihi.ru/2013/06/06/1173

*


Уважаема госпожо Мальцева-Арзиани,
На 8-ми юни т.г. почина благородния поет Евтим Евтимов, а на 24 юни ни напусна и неговата съпруга Романьола Мирославова. Днес беше нейното опело. Бог да прости волните им и неволни съгрешения! За мен това бяха двама добронамерени и отзивчиви приятели, които търпеливо обсъждаха с мен разни литературни изяви. Едва ли ще намеря в София други подобни сърдечни и безкористни личности, които винаги бяха готови да ме подкрепят и поощряват. Бог да ги прости! Бог да ги прости! Вечна им памет!
Искренно Ваш: Димитър Хаджитодоров
26.06.2016

*
Скъпи Димитър,
Нямам думи да изразя моята искренна скърб...
Евтим и Мирослава бяха тези, които ме наградиха с Гран-при, самия Атанас Капралов даде рекомендация на моите стихове тогава...аз заобичах Евтим и Романьола не само по този повод, а много повече ги заобичах поради тяхната скромност и всеотдайност. Те са - класици на българска поезия... И много отзивчиви и скромни...
Романьола била много по-млада, не можала да понесе скърб, отишла след мъжа си...
Бог да ги прости! Изпратих на Атанас Капралов и на други моите приятели и колеги скърбна вест.
Атанас веднага се отозва с скърб и болка...
Благодаря Ви за споделеното горе...
Лично за вас ще пиша малко по-късно...
Ваша Олга
26.06.2016
*

Скъпи мой Атанас,
Благодарение на теб аз получих от Евтим и Романьола тяхна гран-при награда, те са прекрасни хора...Прочетох писмо от Димитър Хаджитодоров с голяма скърб и сълзи на очи..
Не бях сигурна, че ти си в България и вече в течение за тази скърбна вест, затова ти препратих това писмо с желание след малко да ти пиша....
С обич: Ваша Олга
26.06.2016
*
Здравей, мила приятелко,
Да, вярно е, за жалост Евтим и Романьола наистина се преселиха в отвъдното.
Бог да ги прости – бяха добри и почтени хора. Поезията на Евтим Евтимов е с голяма популярност в България...

Прегръща те твоят искрен приятел Атанас Капралов

26.06.2016

*

    Дорогие мои братья и сёстры, уходят от нас замечательные люди и поэты.
Собирает их Господь как созревшие плоды, а мы плачем, потому что остаёмся без их живой доброты, но в горних промыслах Божьих необходимо их участие. Вечная им память.

Владимир Стафидов
27 июня 2016 г.

*
СВЕТЛАЯ ПАМЯТЬ!

                ***

Не убивайся, не плачь навзрыд,
Ведь я не умер, не я зарыт.
Я в трелях птицы, в глуби небес,
В шептаньи листьев, покрывших лес;

В журчаньи речек, в траве, в стогах,
В вершинах горных, в седых снегах,
В дожде осеннем и в той звезде,
В широком поле, в ветрах – везде! –

В сияньи солнца, в цветах весны…
Суть нашей жизни любовь – не сны!
И память сердца я не стирал:
Я был и буду – не умирал.

«В тебе, с тобою», - простой ответ.
Не я в могиле – меня там нет!

Мэри Элизабет Фрай в переводе Анатолия Пережогина
http://www.stihi.ru/2013/07/06/2245

С уважением,
А.П.    27 июня 2016г.

*

Благодаря за съпреживяната голяма загуба, Оленька!

    Отиде си  един голям български поет, чието творчество много обичах.
Последва го бързо и неговата любима и другарка в живота и в творчеството - Романьола Мирославова.
    Скърбим за тях и благодарим на всички, които скърбят с нас по повод тяхната кончина.

    Преведох  стихотворението, което си ни изпратила. Ето превода:

СВЕТЪЛ СПОМЕН

Поетичен превод от руски език: Генка Богданова

 

Не страдай, горчиво не ридай!

Не съм мъртъв и погребан, знай!

В птичи трели съм, в небесата,

жив съм в шепот мил на листата:

 

В ромон на ручей, в треви диви,

в планински връх, в снегове сиви,

в есенен дъжд, в звездите над вас,

в поле широко вятър съм аз!

 

В слънчев лъч и в пролетен цвят съм…

Любовта е смисъл, а не -  сън!

Паметта в сърцето не изтрих:

Бях и ще бъда - в песен и стих.

 

„ В тебе, с тебе“, - отговор прост.

Аз не съм в гроба, а съм ваш гост!

 
*   *   *

Вечная память! Грустно.

Борисова Ольга Михайловна   27.06.2016

*
Евтим Евтимов. Перев. с болг.
Борисова Ольга Михайловна

http://www.stihi.ru/2014/05/04/6820

Росата в равнината е изгряла.
По капките й сребърни вървя,
а утре сам ще бъда капка бяла
под тая необятна синева.

Пчелите ще ме търсят по цветята,
щурците – в кладенчета от лъчи,
земята – в облаците и тревата.
А аз ще бъда в твоите очи.

***
Роса на травах ярко заблестела.
Иду по каплям тропкой полевой,
а утром сам я стану каплей белой
под этой необъятной синевой.
               
Меня искать в ромашках пчелы будут,   
сверчки – в сиянье солнечных лучей,
земля  - в траве и облаках - повсюду.   
А я слезой скачусь с твоих очей.

*      *     *