Виж, навънка как само вали,
аз както винаги си забравих чадъра.
Вече е време, малко след три.
Тръгвам, а дъждът не иска да спира.
Ще прескоча няколко локви,
колите ще ме опръскат
и детенце до мене ще скокне,
минувачът зад мен ще изсъска.
В този момент пък дървото
ще изтръска дъждовните клони
клошар ще погледне самотно,
вятър облаци ще подгони.
Ще изтичам набързо през парка
и ще свърна по тясната улица.
Гълъби – два, ще погледам за малко
как са сгушени горе на жицата.
Накрая витрината ще се усмихне
ще и махна небрежно с мокра ръка.
Извалял се дъждът пък ще стихне,
а ти ще прегърнеш дъждовната си жена.
Дъждът ще стихне
© Copyright: Ани Монева, 2016
Свидетельство о публикации №116062007804
Свидетельство о публикации №116062007804
Рецензии