Солнца угасающего, свет - на болгарском языке

На залязващото слънце, светлината

В небето бързо втурнаха се патки,
очертават със крила дъга.
В тръстиката се гмуркат и изчезват
а на брега далечен аз стоя.

Разсипва щедро слънцето  пайети,
своя дневен оглед то завършва.
И към далечната горичка тръгва,
в подножието на планини високи...

Вечерното небе – картина пищна:
златно, виолетово, пембено…
До край са сетивата ми изострени,
от  слънчевата светлина угасваща.

Така играе тя с боите приливни,
в  синьото залязващо небе
От приказка добра е сякаш взето,
де чел съм в детството си преди сън.

...Изчезна всичко. Потъмня небето
До утрото се слънцето сбогува...
В очите ми, като, че не била е,
таз игра на светлина залязваща.

 Тъй изумително е!...  И всичко туй,
представяте ли си, да се  забрави…
Единствено по волята поетова,
отново може да се съживи!

Превод на Български: Юлияна Великова

Солнца угасающего, свет – русский текст

Утки быстро по небу промчали -
Прочертили крыльями дугу,
В камыши нырнули и…  пропали.
… Я стою на дальнем берегу…

Солнце, рассыпает щедро блестки -
Завершая, свой дневной дозор.
И уходит - к дальним перелескам,
У подножия, высоких гор…

На вечернем небе - красок буйство:
Золото, багрянец, фиолет…
Обострил мне, до предела, чувства -
Солнца угасающего, свет.

Так играют с переливом - краски,
В небе предзакатном голубом:
Будто взято всё -  из доброй сказки,
Что читалась в детстве, перед сном!

… Всё исчезло. Потемнело небо.
Солнце, распрощалось до утра…
А в глазах моих, всё та же небыль -
Света предзакатного, игра.

Так всё - изумительно…. Про - это,
Можно  всё представив – позабыть…
Но вот только, волею поэта:
Можно - это, вновь заставить - жить!