Александр Глезер Дождь не дождь Дъжд, не дъжд

„ДОЖДЬ – НЕ ДОЖДЬ...”
Александр Давидович Глезер (1934-2016 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ДЪЖД, НЕ ДЪЖД
 
Дъжд, не дъжд – от небето капчуци пълзят,
влакът, сякаш дъждец, неохотно се тътри.
Изнемога, умора и задух тежат,
а зад тъмните облаци – слънцето мъртво.
 
Полуспи, полубди, полумисли светът,
тез строители млади на стара Европа.
За пътеките руски без никакъв опит
и без спомен за нашите здрави окопи...
Колко пъти опитвах – не ще разберат.
 
Непокой за душите, сърцата, ума –
оцелей, преживей, плод след теб да оставиш.
Нека тънат руснаците в бедност, в тюрма!
Но червената прелест към тях приближава...
 
Ще запушват ушите! Душевен комфорт
съхраняват. Ненужните чужди обрати
с европейска усмивка зад сития борд
хвърлят милосемейните умокастрати.
 
А пък влакът ни, сякаш пиян е мужик,
все се влачи, люлее, мъчително муден.
Ще прехапя май аз своя руски език.
Извини, Франсоа, мойте дързостни думи.


Ударения
ДЪЖД, НЕ ДЪЖД
 
Дъ́жд, не дъ́жд – от небе́то капчу́ци пълзя́т,
вла́кът, ся́каш дъжде́ц, неохо́тно се тъ́три.
Изнемо́га, умо́ра и за́дух тежа́т,
а зад тъ́мните о́блаци – слъ́нцето мъ́ртво.
 
Полуспи́, полубди́, полуми́сли светъ́т,
тез строи́тели мла́ди на ста́ра Евро́па.
За пъте́ките ру́ски без ни́какъв о́пит
и без спо́мен за на́шите здра́ви око́пи...
Ко́лко пъ́ти опи́твах – не ште́разбера́т.
 
Непоко́й за души́те, сърца́та, ума́ –
оцеле́й, преживе́й, плод след теб да оста́виш.
Не́ка тъ́нат русна́ците в бе́дност, в тюрма́!
Но черве́ната пре́лест към тях приближа́ва...
 
Ште запу́шват уши́те! Душе́вен комфо́рт
съхраня́ват. Нену́жните чу́жди обра́ти
с европе́йска усми́вка зад си́тия бо́рд
хвъ́рлят милосеме́йните умокастра́ти.
 
А пък вла́кът ни, ся́каш пия́н е мужи́к,
все се вла́чи, люле́е, мъчи́телно му́ден.
Ште преха́пя май аз сво́я ру́ски ези́к.
Извини́, Франсоа́, мо́йте дъ́рзостни ду́ми.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Глезер
ДОЖДЬ – НЕ ДОЖДЬ...
 
Дождь - не дождь, он как будто плетется с небес
Поезд наш неохотно, как дождик, плетется.
Утомленность, угарность, усталость окрест
А за темными тучами – мертвое солнце.
 
Полуспит, полубдит, полудумает люд,
Молодые строители старой Европы.
Им узнать бы про наши российские тропы,
Несмышленышам этим, про наши окопы...
Сколько раз уж пытался – никак не поймут.
 
Обездоленность душ, и сердец, и ума –
Лишь бы выжить теперь, и пожить, и плодиться.
Пусть для русских сума, пусть для русских тюрьма...
Но и к ним наша красная прелесть стучится.
 
Затыкаются уши! Душевный комфорт
Сохранить бы и только. А все, что не надо,
С европейской улыбкой бросают за борт
Эти милосемейные умокастраты.
 
А наш поезд, как будто бы пьяный мужик
Все плетется неспешно, качаясь и маясь.
Мне б давно прикусить бы свой русский язык.
Виноват, Франсуа, за несдержанность каюсь.
 
               1985 г.




---------------
Руският поет, писател, публицист, изкуствовед и преводач Александър Глезер (Александр Давидович Глезер) е роден на 10 март 1934 г. в гр. Баку. Завършва инженерния факултет на Московския нефтен институт. Колекционира съвременно руско изкуство, публикува поезия в самиздатския печат. През 1974 г. участва в организирането на дисидентската Булдозерна изложба. Превежда 7 книги на грузински поети. През 1975 г. емигрира на Запад, живее във Франция и в САЩ. Организира изложби, провежда издателска дейност. Основател е на Музея на съвременното руско изкуство в изгнание (1976 г.), основател е на изд. „Третья волна” и на алманах „Третья волна” (1976-1986 г.), главен редактор е на сп. „Стрелец” (от 1984 г.), съсъставител е на антологията „Русские поэты на Западе” (1986 г.). От 1994 г. публикува и в Русия. Автор е на стихосбирките „Добрые снега” (1965 г.), „Ностальгия” (1977 г.), „Неверный март” (1980 г.), „Миражи” (1989 г.), „Полдень в полночь” (1991 г.), „Вернуться в Россию” (1994 г.), на книги с документална проза, мемоари и изкуствознание като „Искусство под бульдозером” (1977 г.), „Неофициальное искусство в СССР” (1977 г.), „Soviet Art in Exile” (1978 г.), „Человек с двойным дном” (1979 г.), „Русские художники на Западе” (1986 г.) и др. Умира на 4 юни 2016 г. в Париж, Франция.