Николай Гумилёв - Фра Беато Анджелико

Николай Гумилёв
Фра Беато Анджелико

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

*ФРА БЕАТО АНДЖЕЛИКО

В страна, где хипогрифът лъв с крила   
зове ни весело в лазур да свирим,
където от ръкава си нощта
кристални нимфи пуща и фурии;

в страна, где тих е гроб на мъртъвци,
но волята им, власт и сила жива,
сред многото художници светци
един сърцето ми обича дивно.

И нека Рафаел да е велик,
Буонароти, скален бог да люби,
да Винчи, от вълшебствата опит,
Челини, в бронза тайна да разбуди.

Но Рафаел не топли, а слепИ,
в Буонароте страшно съвършенство,
опиянен да Винчи ще смути
душата, що повярвала в блаженство

на Фиезоле, с маковете - плам,
с тополите в небето що се вдигат,
и мощите на мъченици там
в готическите църкви где почиват.

И всичко моят майстор е можал,
да впише с обич, просто и смирено.
Не всичко да рисува е успял,
което нарисувал, - съвършено.

Скали, горички, рицарът на кон, -
къде отива, в църква, при невяста?
Блести зора на градски небосклон,
вървят стада по улици не градски;

Държи Мария Своя Син в престол,
с косичка къдрава и светла благост,
деца такива в нощ пред Рождество
безплодните жени сънуват с радост;

Не плаши ги, закрилени свето,
палачът там, облечен в синя риза,
а те под ореола от злато:
тук светлина, и там - лъчи извират.

А багри, багри - с ярка чистота,
родени с него, с него отлетели.
Говорят: той разтварял е цвета
в епископското масло осветено.

Там още чува се: как серафим
към него спуснал се с усмивка ясна,
взел четки, състезавал се дори
с изкуството му дивно... но напразно.

И Бог, и свят, живеят те довек,
на хората животът - миг и болка,
но всичко вмества в себе си човек,
щом влюбен е в света и вярва в Бога.

1912
Превод: Мария Шандуркова, 18.06.2016 г.

*Фра Беато Анджелико (1400 - 1455) - италиански художник от епохата на Ранното Възраждане; монашеско име Фра Джовани да Фиезоле - Ватиканът официално го причислява към  образите на блажените едва през 1984 г. и той започва да се счита за небесен покровител на всички художници.

-------------------------------------

В странА, где хипогрИфът лЪв с крилА
зовЕ ни вЕсело в лазУр да свИрим,
къдЕто от ръкАва си нощтА
кристАлни нИмфи пУща и фурИи;

В странА, где тИх е грОб на мъртъвцИ,
но вОлята им, влАст и сИла жИва,
сред мнОгото худОжници светцИ
едИн сърцЕто ми обИча дИвно.

И нЕка РафаЕл да е велИк,
БуонарОти скАлен бОг да лЮби,
да ВИнчи, от вълшЕбствата опИт,
ЧелИни, в брОнза тАйни да разбУди.

Но РафаЕл не тОпли, а слепИ,
в БуонарОте стрАшно съвършЕнство,
опиянЕн да ВИнчи ще смутИ
душАта, що повЯрвала в блажЕнство

на ФИезоле, с мАковете - плАм,
с топОлите в небЕто що се вдИгат,
и мОщите на мъченИци тАм
в готИческите цЪркви где почИват.

И всИчко мОят мАйстор е можАл,
да впИше с Обич, прОсто и смирЕно.
Не всИчко да рисУва е успЯл,
коЕто нарисУвал, - съвършЕно.

СкалИ, горИчки, рИцарът на кОн, -
къдЕ отИва, в цЪрква, при невЯста?
БлестИ зорА на грАдски небосклОн,
вървЯт стадА по Улици не грАдски;

ДържИ МарИя Своя СИн в престОл,
с косИчка кЪдрава и свЕтла блАгост,
децА такИва в нОщ пред РождествО
безплОдните женИ сънУват с рАдост;

Не плАши ги, закрИлени светО,
палАчът тАм, облЕчен в сИня рИза,
а тЕ под ореОла от златО:
тук светлинА, и тАм - лъчИ извИрат.

А бАгри, бАгри - с Ярка чистотА,
родЕни с нЕго, с нЕго отлетЕли.
ГовОрят: тОй разтвАрял е цветА
в епИскопското мАсло осветЕно.

Там Още чУва се: как серафИм
към нЕго спУснал се с усмИвка Ясна,
взел чЕтки, състезАвал се дорИ
с изкУството му дИвно... но напрАзно.

И БОг, и свЯт, живЕят тЕ довЕк,
на хОрата живОтът - мИг и бОлка,
но всИчко вмЕства в сЕбе си човЕк,
щом влЮбен е в светА и вЯрва в БОга.

-------------------------------------

ФРА БЕАТО АНДЖЕЛИКО

Въ стране, где гиппогрифъ весёлый льва
Крылатаго зовётъ играть въ лазури,
Где выпускаетъ ночь изъ рукава
Хрустальныхъ нимфъ и венценосныхъ фурій;

Въ стране, где тихи гробы мертвецовъ,
Но где жива ихъ воля, власть и сила,
Средь многихъ знаменитыхъ мастеровъ,
Ахъ, одного лишь сердце полюбило.

Пускай великъ небесный Рафаэль,
Любимецъ бога скалъ, Буонарроти,
Да Винчи, колдовской вкусивший хмель,
Челлини, давший бронзе тайну плоти.

Но Рафаэль не греетъ, а слепитъ,
Въ Буонарроти страшно совершенство,
И хмель да Винчи душу замутитъ,
Ту душу, что поверила въ блаженство

На Фьезоле, средь тонкихъ тополей,
Когда горятъ въ трав; зелёной маки,
И въ глубине готическихъ церквей,
Где мученики спятъ въ прохладной раке.

На всёмъ, что сделалъ мастеръ мой, печать
Любви земной и простоты смиренной.
О да, не всё умелъ онъ рисовать,
Но то, что рисовалъ онъ, — совершенно.

Вотъ скалы, рощи, рыцарь на коне, —
Куда онъ едетъ, въ церковь иль къ невесте?
Горитъ заря на городской стене,
Идутъ стада по улицамъ предместій;

Мария держитъ Сына своего,
Кудряваго, съ румянцемъ благороднымъ,
Такія дети въ ночь подъ Рождество
Наверно снятся женщинамъ безплоднымъ;

И такъ не страшенъ связаннымъ святымъ
Палачъ, въ рубашку синюю одетый,
Имъ хорошо подъ нимбомъ золотымъ:
И здесь есть светъ, и тамъ — иные светы.

А краски, краски — ярки и чисты,
Они родились съ нимъ и съ нимъ погасли.
Преданье есть: онъ растворялъ цветы
Въ епископами освящённомъ масле.

И есть еще преданье: серафимъ
Слеталъ къ нему, смеющійся и ясный,
И кисти бралъ, и состязался съ нимъ
Въ его искусстве дивномъ… но напрасно.

Есть Богъ, есть міръ, они живутъ вовекъ,
А жизнь людей мгновенна и убога,
Но всё въ себе вмещаетъ человекъ,
Который любитъ міръ и веритъ въ Бога.

1912


*Фра Беато Анджелико  (имя в постриге Джованни да Фьезоле), (1400—18 февраля 1455) — итальянский художник эпохи Раннего Возрождения, доминиканский монах.
 Ватикан официально причислил его к лику блаженных только в 1984 году, и он стал считаться небесным покровителем всех художников.

Изображение: Паметник Н.Гумилёва

Текстът на оригинала, без старото "ЯТ", е от https://ru.wikisource.org/wiki/Фра_Беато_Анджелико_(Гумилёв)/ДО