Моргана

МОРГАНА

Абортирах те, моя Любов... Скъсах ти пъпната връв.
С тъничък меч... подострен от дългото чакане.
Много бързо растеш... Не мога да те износя.
Нека други те носят... Отстрани, ще се радвам.

И сега съм празна... кървя... Ще ми мине, Любов.
Имам още конци да зашивам дълбоките рани.
Само малко ще ме боли. После ще те възпявам.
И от теб ще направя най-красивата сага.

Абортирах те, моя Любов... Без упойка. На живо.
И с мъглите на Авалон те пових. Като твоя Моргана.
Хвърлих меча и той се превърна във кръст.
Абортирах те, моя Любов... И съм празна...

Весела ЙОСИФОВА

МОРГАНА

  (Вольный перевод
  с   болгарского стиха
  Веселы Йосифовой)

Рублю тебя, моя любовь… верёвки рву…
и режу остриём – мечом заветным…
 цвела ты быстро… больше не могу…
пускай другие эту радость терпят…

И – пустота кровавая внутри…
уйди, любовь… зализываю раны…
И лишь когда былое отболит,
воспеть смогу то, чем душа страдала…

Тебя сдираю заживо, любовь,
которую когда-то призывала…
упавший меч становится крестом,
отлитым из любовного металла…

Перекрестись, покуда ждёт земля, –
за трудную любовь благодаря…

ПЕРЕВОД: Владислав ЕВСЕЕВ