Всичко е погазено -
тишина, та смърт.
Бродят само лешояди
и кълват навръст.
Селото - оглозгано,
а градът - без кръст,
вие на умряло с глас,
а камбаните мълчат.
Небесата – сгрочени –
облаци, та смог,
нито е за дишане,
нито да летиш.
Тихо е като във гробище,
в църква без звънар,
без деца са къщите,
възрастните мрат,
майки сбират в скута си
на сълзите си плодът.
Счупена до лакътя –
правдата е инвалид.
Бъдещето - буренясало,
а косачите му спят.
Нововъзрожденско
© Copyright: Весела Йосифова, 2016
Свидетельство о публикации №116061301036
Свидетельство о публикации №116061301036
Рецензии