Александр Блок - Твое лицо мне так знакомо

Александр Блок
«Твое лицо мне так знакомо…»

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Познато е лицето твое,
тъй сякаш си живяла с мен,
в дома, на улица, сред хора
е образът запаметен.
Пристъпваш ти зад мене кротко,
където съм, и ти си там,
не ти ли с леката походка
ме следваш тихо през нощта?
Не ти ли преминаваш бързо,
едва погледнал към врата,
невидима, и се изплъзваш
подобно образ от съня?
И често мисля си, не ти ли
сред двор черковен, зад харман,
седеше тихо над могила
със кърпата си от басма? 
Аз приближавах - ти седеше,
дойдох до теб - изчезна ти,
и към реката се завтече...
И пееше, - гласът ехти
като камбанен звън вечерен...
Заплаках аз,  свенлив и сам...
Със звън камбанен и отмерен
и твоят глас затихна там.
И още миг - но няма ехо
и чезне кърпата зад бряг...
Но зная, има място, гдето
със тебе ще се видим пак.

1908
Превод: Мария Шандуркова, 08.06.2016 г.

------------------------------

ПознАто е лицЕто твОе,
тъй сЯкаш си живЯла с мЕн,
в домА, на Улица, сред хОра
е Образът запаметЕн.
ПристЪпваш тИ зад мЕне крОтко,
къдЕто сЪм, и тИ си тАм,
не тИ ли с лЕката похОдка
ме слЕдваш тИхо през нощтА?
Не тИ ли преминАваш бЪрзо,
едвА поглЕднал към вратА,
невИдима, и се изплЪзваш
подОбно Образ от сънЯ?
И чЕсто мИсля си, не тИ ли
сред двОр черкОвен, зад хармАн,
седЕше тИхо над могИла
със кЪрпата си от басмА? 
Аз приближАвах - ти седЕше,
дойдОх до тЕб - изчЕзна тИ,
и към рекАта се завтЕче...
И пЕеше, - гласЪт ехтИ
като камбАнен звЪн вечЕрен...
ЗаплАках Аз,  свенлИв и сАм...
Със звЪн камбАнен и отмЕрен
и твОят глАс затИхна тАм.
И Още мИг - но нЯма Ехо
и чЕзне кЪрпата зад брЯг...
Но знАя, Има мЯсто, гдЕто
със тЕбе ще се вИдим пАк.

------------------------------

«Твое лицо мне так знакомо…»

Твоё лицо мне так знакомо,
Как будто ты жила со мной.
В гостях, на улице и дома   
Я вижу тонкий профиль твой.
Твои шаги звенят за мною,
Куда я ни войду, ты там,
Не ты ли легкою стопою
За мною ходишь по ночам?
Не ты ль проскальзываешь мимо,
Едва лишь в двери загляну,
Полувоздушна и незрима,
Подобна виденному сну?
Я часто думаю, не ты ли
Среди погоста, за гумном,
Сидела, молча на могиле
В платочке ситцевом своем?
Я приближался — ты сидела,
Я подошел — ты отошла,
Спустилась к речке и запела…
На голос твой колокола
Откликнулись вечерним звоном…
И плакал я, и робко ждал…
Но за вечерним перезвоном
Твой милый голос затихал…
Еще мгновенье — нет ответа,
Платок мелькает за рекой…
Но знаю горестно, что где-то
Еще увидимся с тобой.

1908
Художник: Иван Николаевич Крамской (08.06.1837 - 05.04.1887)
Женски портрет