Ирина Карпинос - Неотпровленное письмо

Ирина Карпинос
http://www.stihi.ru/avtor/karpinos
НЕОТПРАВЛЕННОЕ ПИСЬМО

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО

Знаеш, промените - много в тоз свят,
скръбни, безсмислени и безсърдечни
всяка промяна приемай без страх, 
сляпо заставай до нежни, човечни...

 Някой да любиш тъй важно е, знай!
Бога и котка, деца и съпруга... 
Всичко приемай, забравяй, раздай,
сока изцеждай от тъжните думи... 

Знаеш, не само в щастлива страна
търсиш предишната сила да  чувстваш,
както във силните кримски вина
и в прекипялите нощни целувки...

Няма от тук да се махна, мой скъп:
аз съм на гости дошла в тази бездна.
Гдето съдбата е сключила кръг...
Всички в кълбото несигурни чезнем.

Ходих аз много по други места...
Хубаво там! Но не мога да пея -
тъжна особена е песента.
А пък сърцето... не бие без нея...

17.03.2016
Превод: Мария Шандуркова, 06.06.2016 г.

-------------------------------------------------

ЗнАеш, промЕните - мнОго в тоз свЯт,
скрЪбни, безсмИслени и безсърдЕчни,
всЯка промЯна приЕмай без стрАх,
слЯпо застАвай до нЕжни, човЕчни... 

НЯкой да лЮбиш тъй вАжно е, знАй!
БОга и кОтка, децА и съпрУга...
ВсИчко приЕмай, забрАвяй, раздАй,
сОка изцЕждай от тЪжните дУми... 

ЗнАеш, не сАмо в щастлИва странА
тЪрсиш предИшната сИла да  чУвстваш,
кАкто във сИлните крИмски винА
И в прекипЯлите нОщни целУвки...

НЯма от тУк да се мАхна, мой скЪп:
Аз съм на гОсти дошлА в тази бЕздна.
ГдЕто съдбАта е склЮчила крЪг...
ВсИчки в кълбОто несИгурни чЕзнем.

ХОдих аз мнОго по дрУги местА...
ХУбаво тАм! Но не мОга да пЕя -
тЪжна осОбена Е песентА.
А пък сърцЕто не бИе без нЕя...

---------------------------------------------

НЕОТПРАВЛЕННОЕ ПИСЬМО

Знаешь, в эпоху больших перемен, 
горьких, немыслимых, немилосердных,
можно совсем не бояться измен,
слепо держаться за нежных и верных...

Знаешь, так важно кого-то любить!
Бога и кошку, дитя и мужчину... 
Всё принимать и сомненья забыть,
сок бытия выжимать из кручины... 

Знаешь, не в самой счастливой стране
хочется чувствовать силу былую,
как в неразбавленном крымском вине,
в перебродившем ночном поцелуе...

Мне не уехать отсюда, мой друг:
я заглянула уже в эту бездну.
Где-то судеб завершается круг...
Все мы на шарике утлом проездом.

Я повидала другие края...
Там хорошо! Но совсем не поётся
грустная странная песня моя.
А без неё... знаешь, сердце не бьётся...

(с) Ирина Карпинос
17.03.2016
Фото: Ирина Карпинос