Михаил Дудин Еще один однополчанин Поредният друга

„ЕЩЕ ОДИН ОДНОПОЛЧАНИН...”
Михаил Александрович Дудин (1916-1993 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПОРЕДНИЯТ ДРУГАР ОТ ПОЛКА
 
Поредният другар от полка
към вечността отплува мълком.
Отиде си войник, наш брат.
При тръгналото поколение
четирдесет лета назад.
 
С любов и чест в света отвъден
с другари заедно да бъде
в рубежите ни верен страж.
На времето бе свръзка с вяра,
за подвиг пример бе без мяра,
кураж за жив и мъртъв наш.
 
Той истински Поет бе. Нека
животът да тъжи вовеки.
И нека не грози беда
и делото му да остава
непотопено на забрава
от тъй горчивата вода.


Ударения
ПОРЕДНИЯТ ДРУГАР ОТ ПОЛКА
 
Поре́дният друга́р от по́лка
към вечността́ отплу́ва мъ́лком.
Оти́де си войни́к, наш бра́т.
При тръ́гналото поколе́ние
чети́рдесет лета́ наза́д.
 
С любо́в и че́ст в света́отвъ́ден
с друга́ри за́едно да бъ́де
в рубе́жите ни ве́рен стра́ж.
На вре́мето бе свръ́зка с вя́ра,
за по́двиг при́мер бе без мя́ра,
кура́ж за жи́в и мъ́ртъв на́ш.
 
Той и́стински Пое́т бе. Не́ка
живо́тът да тъжи́ вове́ки.
И не́ка не грози́ беда́
и де́лото му да оста́ва
непотопе́но на забра́ва
от тъй горчи́вата вода́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Михаил Дудин
ЕЩЕ ОДИН ОДНОПОЛЧАНИН...
 
Еще один однополчанин
В дорогу вечности отчалил.
Ушел еще один Солдат.
К оставленному поколенью,
Туда, на сорок лет назад.
 
Ушел к друзьям любви и чести,
Чтоб навсегда остаться вместе
На рубежах сторожевых.
Ушел связным времен и веры,
Примером мужества без меры,
Надеждой мертвых и живых.
 
Он был воистину Поэтом.
Пусть жизнь печалится об этом.
И пусть не тронет никогда
Его судьбы и жизни дело,
Осуществленное умело,
Забвенья горькая вода.




---------------
Руският поет, писател и преводач (Михаил Дудин) Михаил Александрович Дудин е роден на 7/20 ноември 1916 г. в с. Клевнево, Костромска губерния, сега Ивановска област. През Втората световна война е военен кореспондент, а след това работи в Ленинградския комитет за защита на мира. Секретар е на Съюза на писателите на СССР (1986-1991 г.), а от 1991 г. е съпредседател на Съюза на писателите на Русия. Има два мандата като депутат на ВС на РСФСР. За своята литературна и обществена дейност е носител на редица държавни награди. Автор е на книгите с поезия, проза и публицистика „Ливень” (1940 г.), „Волга” (1942 г.), „Фляга” (1943 г.), „Военная Нева” (1943 г.), „Дорога гвардии” (1944 г.), „Костёр на перекрёстке” (1944 г.), „Цветам – цвести” (1944 г.), „Переправа” (1945 г.), „Вчера была война” (1946 г.), „Считайте меня коммунистом” (1950 г.), „Родник” (1952 г.), „Мосты. Стихи из Европы” (1958 г.), „Четвёртая зона” (1959 г.), „До востребования” (1963 г.), „Татарник”, „Поэмы”, „Рубежи”, „Клубок” и „Дерево для аиста” (1980 г.), „Песни моего времени” (1986 г.), „Зёрна” (1987 г.), „Заканчивается двадцатый век” (1989 г.), „Земля обетованная” (1989 г.), „Судьба” (1991 г.), на сценария към филма „Жаворонок” (1964 г.) и др. Умира на 31 декември 1993 г. в Петербург.