Сребърният дъжд отмива всякаква тъга -
нишките през слънчевия лъч са стъклени.
Покрива ни таванът на небесната дъга -
за ръцете хванати, вървим със теб до мръкване.
Мъката от тебе нека да избяга -
да се разтвори като дим и образ във мъглата.
Към нас ръцете нежни любовта протяга -
спомни си предназначението на жената.
Спомни си за какво се спуска нощ
като воал, под себе си да ни приеме.
От теб да се опия като стар саркош*
и да съчиня за теб най-чудната поема.
--------------------------------------------
*саркош (тур.) = пияница
03.05.2014 г.
Из излезлия сборник с любовна лирика "Гласът на сърцето"
в София на 25 май 2016 г.
Сребърният дъжд
© Copyright: Петр Пенчев, 2016
Свидетельство о публикации №116060110497
Свидетельство о публикации №116060110497
Рецензии