Пак по тъмно разбудила утрото,
автобусната спирка ме чака,
а на пътя и мрачно, и пусто е -
само аз и бездомникът-вятър.
Ставам в шест. Просто тъй съм научена.
И сънят от очите ми капе.
Сто въпроса - озъбени кучета
все преследват ме, стръвно ме хапят.
Хуквам.С мен се надбягват и мислите
не догонили школски проблеми.
Те работния график прелистват ми
и задъхват припряното време.
Вечно губя в това състезание.
Но заемам пак нисък старт - зная,
че е орис, съдба и призвание...
И съм длъжна да тичам до края!
24.05.2016г.
http://www.stihi.ru/2016/06/03/3086 - Перевод Александра Борисова
Призвание
© Copyright: Антонина Димитрова -Болгария, 2016
Свидетельство о публикации №116053010357
Свидетельство о публикации №116053010357
Рецензии