Мигът на детството във мен гнезди.
На тази стара улица се връщам.
Покрай дувара избуели са треви,
отвънка гледам дълго къщата.
И само обич – нищо друго в мене,
посята е от пръстите на баба.
На пейката обвита със безвремие,
поканена от спомени посядам.
На уличния стълб врабчета две
по детски някак чуруликат.
Смалявам се в очите до дете,
в тревите пеперудите долитат.
Лъчи от слънцето в косите ми играят,
но аз отдавна нямам руса плитка.
От дядо си научих, за да зная,
че времето е дар и бързо литва.
И колкото и да протягам днес ръце,
не мога миналото да докосна.
То може само в сънищата ми да спре,
за да потичам във тревите боса.
Мигът на детството
© Copyright: Ани Монева, 2016
Свидетельство о публикации №116052810013
Свидетельство о публикации №116052810013
Рецензии