Не разбирам как се мръква
покриваш тялото ми в утренния хлад.
От чувства преизпълнени мълчим
заслушани в шума на твоите коси,
които се разливат също мощен водопад.
Потъвам на очите ти в небесната дълбочина,
от устните отпивам изворна вода на глътки...
Така започвам както винаги деня...
Със тебе не разбирам даже как се мръква...
04.08.2014 г.
Петър Пенчев
Свидетельство о публикации №116052207283