Ех, и този ден се изниза,
някак набързо, самотно.
Нощта вяло премигна
и се сви на кълбо, като котка.
Облак скри сърпа на луната,
стана призрачно тихо.
Дъждът развя си косата,
птици в гнездата се скриха.
Затрепери от ромона всичко.
Гълъб в крилото се сгуши.
Тази нощ е отново самичка,
в дъждовете заслушана.
Някак тъжна е тази картина.
Още малко нощта ще заплаче,
затова, че денят си замина –
нехайно, без пътека закрачил.
Светът стана само въздишка.
От дъха му замръзна тревата.
Потрепери гълъбът скришно,
скрил във душата си лятото.
импресия
© Copyright: Ани Монева, 2016
Свидетельство о публикации №116052104622
Свидетельство о публикации №116052104622
Рецензии