Някъде по пътя
тих и оранжев
нямам очи за тъжна луна
имам ръце
прелестта на тишината
да погаля
рони се утро
с бляскава роса в тревите
като мен светлее и сребри
в него се вкопчвам
нагазвам със страст и
диря цветове
ухания
теб
някъде по пътя
тъжен и свят
като храм
Свидетельство о публикации №116052102934